покалугерили

Речник на българския език

1. покалугерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

покалугерили е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покалугерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

покалугерили е производна форма на покалугеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).