покалугерила е

Речник на българския език

1. покалугерила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покалугерила е е производна форма на покалугеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покалугерила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покалугерила е е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).