покалугерил

Речник на българския език

1. покалугерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

покалугерил е производна форма на покалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. покалугерил — мин. деят. св. прич. м. р.

покалугерил е производна форма на покалугеря (мин. деят. св. прич. м. р.).