покалугери

Речник на българския език

1. покалугери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

покалугери е производна форма на покалугеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. покалугери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

покалугери е производна форма на покалугеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. покалугери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

покалугери е производна форма на покалугеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. покалугери — повелително наклонение, ед. ч.

покалугери е производна форма на покалугеря (повелително наклонение, ед. ч.).