покалугерели

Речник на българския език

1. покалугерели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покалугерели е производна форма на покалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покалугерели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покалугерели е производна форма на покалугеря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).