покайвало

Речник на българския език

1. покайвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покайвало е производна форма на покайвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покайвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покайвало е производна форма на покайвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. покайвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

покайвало е производна форма на покайвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. покайвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покайвало е производна форма на покайвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).