покаело

Речник на българския език

1. покаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

покаело е производна форма на покая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. покаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

покаело е производна форма на покая се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).