покаели

Речник на българския език

1. покаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

покаели е производна форма на покая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. покаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

покаели е производна форма на покая се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).