покаела

Речник на българския език

1. покаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

покаела е производна форма на покая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. покаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

покаела е производна форма на покая се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).