поискал съм

Речник на българския език

1. поискал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поискал съм е производна форма на поискам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поискал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поискал съм е производна форма на поискам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поискал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поискал съм е производна форма на поискам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).