поискал си

Речник на българския език

1. поискал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поискал си е производна форма на поискам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поискал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поискал си е производна форма на поискам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поискал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поискал си е производна форма на поискам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).