поискало си

Речник на българския език

1. поискало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поискало си е производна форма на поискам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поискало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поискало си е производна форма на поискам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поискало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поискало си е производна форма на поискам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).