поискало

Речник на българския език

1. поискало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поискало е производна форма на поискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поискало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поискало е производна форма на поискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поискало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поискало е производна форма на поискам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поискало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поискало е производна форма на поискам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).