поизчезнел

Речник на българския език

1. поизчезнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчезнел е производна форма на поизчезна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчезнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизчезнел е производна форма на поизчезна (мин. деят. несв. прич. м. р.).