поизчезнал е

Речник на българския език

1. поизчезнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчезнал е е производна форма на поизчезна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчезнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчезнал е е производна форма на поизчезна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).