поизчезвал

Речник на българския език

1. поизчезвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчезвал е производна форма на поизчезвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчезвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчезвал е производна форма на поизчезвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизчезвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизчезвал е производна форма на поизчезвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизчезвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизчезвал е производна форма на поизчезвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).