поизчаквало

Речник на българския език

1. поизчаквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчаквало е производна форма на поизчаквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизчаквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчаквало е производна форма на поизчаквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизчаквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизчаквало е производна форма на поизчаквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизчаквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизчаквало е производна форма на поизчаквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).