поизчакало

Речник на българския език

1. поизчакало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчакало е производна форма на поизчакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизчакало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизчакало е производна форма на поизчакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизчакало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизчакало е производна форма на поизчакам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизчакало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизчакало е производна форма на поизчакам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).