поизчакал

Речник на българския език

1. поизчакал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчакал е производна форма на поизчакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизчакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизчакал е производна форма на поизчакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизчакал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизчакал е производна форма на поизчакам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизчакал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизчакал е производна форма на поизчакам (мин. деят. несв. прич. м. р.).