поизцъклял си

Речник на българския език

1. поизцъклял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял си е производна форма на поизцъклям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцъклял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял си е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизцъклял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял си е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).