поизцъклял е

Речник на българския език

1. поизцъклял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял е е производна форма на поизцъклям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцъклял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял е е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизцъклял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклял е е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).