поизцъкляло е

Речник на българския език

1. поизцъкляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъкляло е е производна форма на поизцъклям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизцъкляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъкляло е е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизцъкляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъкляло е е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).