поизцъкляла

Речник на българския език

1. поизцъкляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизцъкляла е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизцъкляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизцъкляла е производна форма на поизцъклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизцъкляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизцъкляла е производна форма на поизцъклям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизцъкляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизцъкляла е производна форма на поизцъклям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).