поизцъклил съм

Речник на българския език

1. поизцъклил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизцъклил съм е производна форма на поизцъкля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцъклил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизцъклил съм е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).