поизцъклил е

Речник на българския език

1. поизцъклил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклил е е производна форма на поизцъкля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцъклил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклил е е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).