поизцъклило е

Речник на българския език

1. поизцъклило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъклило е е производна форма на поизцъкля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизцъклило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцъклило е е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).