поизцъклеше

Речник на българския език

1. поизцъклеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поизцъклеше е производна форма на поизцъкля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поизцъклеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поизцъклеше е производна форма на поизцъкля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).