поизцъклели

Речник на българския език

1. поизцъклели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизцъклели е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизцъклели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизцъклели е производна форма на поизцъкля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).