поизцъклела

Речник на българския език

1. поизцъклела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизцъклела е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизцъклела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизцъклела е производна форма на поизцъкля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).