поизцъклел

Речник на българския език

1. поизцъклел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцъклел е производна форма на поизцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцъклел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизцъклел е производна форма на поизцъкля (мин. деят. несв. прич. м. р.).