поизцедил е

Речник на българския език

1. поизцедил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцедил е е производна форма на поизцедя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцедил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцедил е е производна форма на поизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).