поизцедило

Речник на българския език

1. поизцедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизцедило е производна форма на поизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизцедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизцедило е производна форма на поизцедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).