поизцедил

Речник на българския език

1. поизцедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизцедил е производна форма на поизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизцедил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизцедил е производна форма на поизцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).