поизцедил
1.
поизцедил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизцедил
е производна форма
на поизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизцедил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизцедил
е производна форма
на поизцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).