поизхвърлил е

Речник на българския език

1. поизхвърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхвърлил е е производна форма на поизхвърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхвърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхвърлил е е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).