поизхвърлил

Речник на българския език

1. поизхвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхвърлил е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизхвърлил е производна форма на поизхвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).