поизхвърлела

Речник на българския език

1. поизхвърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизхвърлела е производна форма на поизхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизхвърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизхвърлела е производна форма на поизхвърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).