поизхабял

Речник на българския език

1. поизхабял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхабял е производна форма на поизхабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхабял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизхабял е производна форма на поизхабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).