поизхабил си

Речник на българския език

1. поизхабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизхабил си е производна форма на поизхабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизхабил си е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).