поизхабил е

Речник на българския език

1. поизхабил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхабил е е производна форма на поизхабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизхабил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизхабил е е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).