поизхабило е

Речник на българския език

1. поизхабило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизхабило е е производна форма на поизхабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизхабило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизхабило е е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).