поизхабило

Речник на българския език

1. поизхабило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизхабило е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизхабило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизхабило е производна форма на поизхабя (мин. деят. св. прич. ср. р.).