поизхабили

Речник на българския език

1. поизхабили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизхабили е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизхабили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизхабили е производна форма на поизхабя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).