поизхабила

Речник на българския език

1. поизхабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизхабила е производна форма на поизхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизхабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизхабила е производна форма на поизхабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).