поизхаби

Речник на българския език

1. поизхаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизхаби е производна форма на поизхабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизхаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизхаби е производна форма на поизхабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизхаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизхаби е производна форма на поизхабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизхаби — повелително наклонение, ед. ч.

поизхаби е производна форма на поизхабя (повелително наклонение, ед. ч.).