поизхабели

Речник на българския език

1. поизхабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизхабели е производна форма на поизхабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизхабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизхабели е производна форма на поизхабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).