поизучи

Речник на българския език

1. поизучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизучи е производна форма на поизуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизучи е производна форма на поизуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизучи е производна форма на поизуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизучи — повелително наклонение, ед. ч.

поизучи е производна форма на поизуча (повелително наклонение, ед. ч.).