поизучел

Речник на българския език

1. поизучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизучел е производна форма на поизуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизучел е производна форма на поизуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).