поизучвало

Речник на българския език

1. поизучвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучвало е производна форма на поизучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизучвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизучвало е производна форма на поизучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизучвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизучвало е производна форма на поизучвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизучвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизучвало е производна форма на поизучвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).