поизучвал

Речник на българския език

1. поизучвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизучвал е производна форма на поизучвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизучвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизучвал е производна форма на поизучвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизучвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизучвал е производна форма на поизучвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизучвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизучвал е производна форма на поизучвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).