поизтъчете

Речник на българския език

1. поизтъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поизтъчете е производна форма на поизтъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поизтъчете — повелително наклонение, мн. ч.

поизтъчете е производна форма на поизтъка (повелително наклонение, мн. ч.).